Третото събитие от формата „Етнокафене“ се състоя на 10 май 2023 г. Гост беше писателят Еди Румян, автор на сборниците „Баница с локум“ (2019) и „Последен шанс“ (2022). За Еди Румян говори Николай Тодоров, който направи прочит на неговото писане през понятията искреност и автентичност. Той се спря и на диалога, характерен за разказите му. Предлагаме интервю с автора по темите, които бяха част от събитието на 10 май.
Искам да ти задам един такъв въпрос – избягваш да се наричаш писател? Защо, какво е за теб писането – ти пишеш от доста отдавна, от кога всъщност?
Първото си „писание“ сътворих на съвсем невръстна възраст в самото начало на демокрацията след излъчването на първия епизод на сериала „Октопод“. Веднага ме грабна, исках да пиша за мафия, но тъй като по същото време четях усилено и Емилио Салгари („Последната битка на Сандокан“ е книгата, която съм чел най-много пъти, може би към петнайсетина), нарекох злодеите си членове на Световната Пиратска Мафия. Главният ми герой се казваше Ралф, със свръхбързи рефлекси и ловеше куршуми, мисля, че и Джеки Чан би завидял на подобно умение. Още тогава се ориентирах към диалога, слагах напосоки каквото помнех от снощната серия на „Октопод“, а другите глупости добавях от мен. С акъл на 11-годишен, естествено, се смятах за твърде оригинален.
В новата ти книга забелязвам интерес към героите, които са изправени пред избор; най-често той е като че ли любовен. От къде черпиш сюжетите си?
Не мога да кажа, че винаги изборът е свързан с любовни трепети. Не отричам, че новата ми книга е по-женска, неслучайно и водещият разказ засяга такава тема, най-вече с репликата, че „нищо не изхабява една жена повече от времето, през което не е щастлива“. Все пак има и доста разкази, където любовта не е засегната, или поне не по такъв мелодраматичен начин. От тези разкази най-много ми допада последният – „Газова печка“. Иначе моят любим разказ (дори и от двете книги ) си остава „42“. Там наистина се говори за избори и по-точно за поредицата от избори, които предопределят жизнения ни път до такава степен, че от даден момент нататък няма наличие на нов избор, който би могъл да промени нещата камо ли да върне старото положение. Питаш ме и за сюжетите, към днешна дата си давам сметка, че навярно ми е повлияла твърде култовата реплика от филма „Съветникът“ по сценарий на Кормак Маккарти (още не съм чел книгата): „The world in which you seek to undo the mistakes that you made is different from the world in which mistakes were made. You’re now at a crossing and you want to choose, but there is no choosing there. There’s only accepting. The choosing was done a long time ago“.
Пишеш засега само разкази, имаш ли желание да погледнеш и към други жанрове?
Бих желал да напиша роман, но когато съм готов, а е твърде вероятно това никога да не се случи. А ако питаш що за роман би бил това – ще отговоря с реплика от друг, много добър филм с най-любимия ми актьор Джак Никълсън, обожавам също и Харви Кайтел, те изпълняват главните роли в „The Two Jakes“, където единият казва на другия „Jake, you think you understand what is going on here… , but you don’t!“
Специално ми каза, че не знаеш арменски и че не би могъл да говориш, но пък знаеш пет думи – разкажи някакъв спомен, който имаш с тях, какво значат за теб те?
Ако трябва да съм откровен, не значат нищо. Но сега ще ти издам и една малка тайна – зная още една друга арменска дума, която на мнозина, говорещи арменски, не е известна – няма точен български еквивалент, произнася се нещо като „герртацви“, не мога да го изпиша точно, но значението е за момиче, което веднага приковава всички погледи в себе си с грация и чар. Може би трябва да се вдъхновя да напиша нещо по темата, макар че се съмнявам.
Работата ти е далеч от литературата, по образование си икономист. Как съчетаваш тези две различни мисловни дейности – точните науки и фантазията, която изисква писането. Кога намираш време за писане?
Който има желание, винаги намира време, това е много несериозно оправдание. И всяка професия се съчетава с писането, да не забравяме, че Чехов не е единственият лекар, станал известен писател. А колкото до мен – има периоди, в които не пиша, сега съм в такъв, продължава близо цяла година. Но тази сутрин се събудих и ми хрумна идея да напиша нещо, тъй че може би сухият режим е към края си.